7 Ноември 2016 год. - AGBU София представи прожекцията на филма "1915"
2:39, 07-11-2016

Съдбата на Армения в картини и филм
„Пътуване до Армения“ е мотото на откритата в РКИЦ изложба на арменски млади творци, посветена на 100-годишнината от геноцида над арменския народ, 25 години от обявяването на независимостта на Армения и 110 г. от създаването на Общоарменския благотворителенсъюз „Парекордзаган“ (AGBU) . По този повод се състоя и премиерата на игралната лента „1915“.

Специално от Лос Анжелис по този повод пристигнаха неговите създатели режисьорът Алек Мухибян и продуцентът Гарин Хованесян. Организатор на събитието беше AGBU – София с председател Соня Бедросян, която се прояви перфектно в качеството си на „домакиня“, и РКИЦ. „За някои участници в изложбата тя е дебютна – каза при откриването на „Пътуване до Армения Соня Бедросян. – Те са едни млади талантливи творци и се нуждаят от нашата подкрепа.“

В експозицията са подредени фотографии на Рафи Юреджиян, който работи за тв канала „Дискавъри“. Той е член и на Кралското географско общество в Лондон. Той представя свои фотографии, обединени под надслова „Пътуване през Армения“. чрез които разказва за своето пътуване с велосипед из страната на своите предци. Фотосерията разкрива неговото възхищение от богатството и красотата на Армения, обединявайки много сезони от цветове и мигове по време на пътуването му, богатата древна история. И дали е пътувал с велосипеда си или пък, както му се е случвало, да извърви пеш 350 км, Рафи е успял да улови онези моменти, които най-добре обединяват страната и сближават героите от неговите фотографии.

В изложбата разказва своята приказка за древната си родина и роденият в Армения, но вече 20 лета живеещ в София, Степан Саргсян, интересуващ се от комикси и самият той рисуващ анимационни карикатури. Наскоро Степан е приключил свой проект за стенопис в Черноморец, където е изрисувал външните стени на местно училище. В експозицията творецът участва с цикъла си „Армения в комикси“ – нещо много нестандартно, но красиво и демонстриращо някои от историческите събития, герои и традиции на Армения.

За Гроника Кавафян може да се каже, че е интуитивен артист,запечатващ мислите си и впечатленията от деня върху платното. Тя успява да синтезира и разгърне в първата си самостоятелна изложба темата, обединяваща противоречивата природа на душата и тялото. Неяните впечатления и моменти, проявени в мистичния образ на жената, прави творбите й по-загадъчни. А дипломиралата се само преди дни Лусия Медзикян представя своя дипломен проект, съчетал в себе си характерни арменски мотиви. Нейна творба е била откупена на благотворителния търг в помощ за арменците в Сирия.

А от името на своите колеги към дошлите на празника се обърна Рафи Юреджиян, който благодари на Соня Бедросян за нейните грижи и всеотдайност при организирането на изложбата и й поднесе в дар своя творба.

На изложбата присъстваха посланикът на България в Ереван Мария Павлова и съветничката в посолството на Армения в София Нели Матевосян. Сред гостите бяха и Хайго Агасян, много известни творци и интелектуалци.

Вечерта приключи с премиерното излъчване в София на филма „1915“. За това как и защо са се решили да го направят говориха и неговите автори – режисьорът Алек Мухибян и продуцентът Гарин Хованесян.



Интервю със създателите на филма "1915"

Алек и Гарин: Историята не се чете сама…

Преди дни, на 7/11/2016 в РКИЦ се състоя българската премиера на филма „1915“, посветен на 100-годишнината от арменския геноцид. Автори на лентата са двама млади режисьори и журналисти от САЩ - Алек Мухибян и Гарин Ованесян, които по този повод гостуват в София.

Лентата пресъздава събития, които са се случили един век след кървавата баня, и то на другия край на света. В нея иде реч за отричането, а именно - какво се случва, когато се прави опит миналото да бъде зачертано, и какво когато то се противопоставя. Това е историята на един човек, чиято мисия е да призове обратно към живот непризнатите призраци от 1915-та.

„Усещайки върху плещите си стогодишнината на геноцида над арменския народ, ние сме готови да се изправим пред миналото“ – споделят създателите на филма.

Но кои са те?

Алек Мухибян е израснал в съседство с култовия знак на Холивуд в Лос Анжелис, където неговото семейство пристига от София и Пловдив през 1960 година. Той е продуцент, режисьор и и автор на сценария на „1915“. Киното е неговата сбъдната мечта. винаги се е вдъхновявал от борбата за различни каузи, които невинаги са били печеливши. Между другото, Алек е и един от добрите журналисти в Америка. Негови статии и есета винаги са добре дошли за изданията The Weekly Standard, The New Crierion, The Washington City Paper и много други. Като стипендиант завършва института „Хувър“, университета в Станфорд и института Мувинг Пикчърс.

А Гарин Хованесян, който е съсценарист и режисьор на „1915“, е автор на мемоарите „Семейството на сенките“. Възпитаник е на UCLA и Колумбийския университет, където завършва журналистика. Спечелва стипендията Фулбрайт по творческо писане. Гарин е един от често публикуваните автори в Лос Анжелис Тайм, Ню Йорк Таймс. Освен разкази и есета, посветени на миналото, негова любима тема е и Атлантическият океан. В момента той живее в родината на своите предци, и по-точно в Ереван.

Гарин за втори път посещава България, а Алек – за първи. Те се съгласиха да споделят свои мисли за сайта на СБЖ.

Благодаря на Соня Бедросян, която ми помогна за този разговор.

Какви послания отправяте с „1915“ към днешното ни време, момчета?

Гарин: Изминаха 100 години и трябва да си зададем един много труден въпрос: дали случилото се преди толкова много години е възможно все още да ни вълнува и да ни предизвиква да мислим. А филмът е този, който ни дава отговорът и той е „да“.

Алек: И аз казвам да. Но въпросът е не само дали заслужава, а колко и по какъв начин заслужава и към кого е обърнат този филм.

И към кого е обърнат филмът?

Алек: Първият отговор е: към всички. Но следващото наше желание е да видим хората, към когото е обърнат този филм, ще се запитат ли дали си е заслужавало да го направим. И разбира се, дали всеки, който го види, ще се запита какво трябва да направи. защото има много начини да убиеш една памет. Понякога можеш да убиеш една идея, ако я категоризираш по някакъв особен начин и тя да си остане там. И накрая – направихме този филм за турците, а не за арменците. Навсякъде, където отиваме и го представяме, искаме всички, които го гледат, да свържат своята лична история чрез арменския геноцид. Така че това е филм за всички.

Трудно ли се прави филм за такава жестока и кървава трагедия? Цената, която платихте при заснемането му?

Гарин: Доближихме се до този филм като артисти и разбира се, като арменци. Като артисти се доближихме до него като авантюра и като нещо, което трябва да се предаде по един художествен начин. А като арменци се доближихме с много силно усещане в сърцето и с много голяма отговорност.

Алек:Надявам се, че успяхме да предадем като изкуство това, което сме усетили, и като арменци - чувствата, които сме преживявали, когато работехме по него. Разбира се, трудно е да създаваш изкуство чрез една такава трагедия, но едно е важно да направим – да оценим сложността на този сюжет. А то никак не е лесно.

Днес киното е комерческо изкуство и повечето филми са подчинени на екшъна и трилъра. Как се прави исторически филм като вашия, който зрителите да приемат?

Алек: Някои могат да го възприемат като трилър, някои – като трагедия, а ние искахме и го приемаме като психологична мистерия.

Защо Соня живее тук в София, защо той (Гарин) живее в Лос Анжелис, защо милиони арменци по цял свят още помнят това, което се е случило преди 100 години? Целта ни е да влезем в паметта и сърцето на хората.

А смятате ли, че в този модерен свят на технологии младите хора ще се отворят за историческата памет?

Алек: Много хубав въпрос. Ние направихме този филм именно за младите хора. Това е едно предизвикателство от нас към тях. Да си отворят сърцата и да разберат, че има нещо много повече от това, което виждат с очите си. Не сме го снимали през 1915-та, всъщност през 2015-та, и то с модерни хора като нас, които все още са преследвани от призраците на миналото, дори и да не са негови свидетели.

И българският, и арменският народ са имали тежка съдба, при нас 500-годишното турско робство, вие – геноцида през 1915-та. В Америка какво знаят за арменския геноцид? И още нещо, вашият филм показван ли е вече в Америка?


Алек: Добре знаем, че историята не се чете сама. Тя има нужда от учители и от хора, които да я съхранят и да я предадат напред на другите. Борбата е да се съхрани споменът за арменския геноцид и в този дух тя е всекидневна. До скоро много хора не знаеха какво значи да си арменец, но от няколко години това се промени.

Във връзка със 100-годишнината от арменския геноцид, американските медии пишат ли за него?

Алек: На всеки 24 април арменците по целия свят го отбелязват, в това число и в Лос Анжелис, където аз живея, миналата година 160 хиляди арменци преминаха през града в мълчалив марш в памет на жертвите от геноцида. Поради това тъжно събитие и поради хора като Соня Бедросян, които работят много да не се забравя за него, се случва отбелязването му по целия свят. Тогава вестниците в Америка пишат за случилото се.

А намирате ли нещо общо между геноцида и тероризма?

Алек: Мисля, че геноцидът е ултимативна форма на организиран тероризъм. Той е направен със същите помисли и същата агресия от хора, които са имали властта да го извършат и да разрушат всичко по пътя си.

Вие сте млади хора и ми се ще да разбера от вас дали в името на политическите интереси може да се премълчава едно такова събитие като арменския геноцид?

Алек: За съжаление през всичките тези 100 години за него беше запазено пълно мълчание до колкото е възможно, и в политическите среди. В Холивуд много пъти беше правен опит да се заснеме филм, посветен на арменския геноцид, но турският посланик в Америка винаги успешно действаше това да не се случи.

По повод 100-годишнината много страни, в това число и България, осъдиха чрез декларации арменския геноцид. САЩ май до този момент не са реагирали и като че ли не са показали своята позиция?

Алек: Да, вярно е. Виждаме, че въпреки политическите забрани да се признае арменският геноцид, се изисква много лично лидерство и кураж. И можем да кажем, че досега това липсва в Америка. Дори и Бундестагът в Германия осъди арменския геноцид, и то благодарение на един турски журналист депутат там.

След България накъде тръгва „1915“?

Алек: В Бейрут , а след това и в Атина. Предвиждаме също да бъде показан и в различни градове на Франция, Русия, Армения, САЩ, Австралия, Канада. Между другото, филмът беше прожектиран дори в Турция край езерото Ван, където всъщност се е състоял Геноцидът.


 
В момента има 81 посетителя в сайта

+359 2 / 851 93 78 | 1000 София ул. "Бачо Киро" №29
2014-2016 © Copyright AGBU Sofia, Bulgaria